КУПЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от купе; малко купе. От предпоследния вагон на вечерния влак за Свиленград слезе Йоня. Когато беше на последното стъпало, възрастен мъж, който бе слязъл преди нея и с когото тя пътува от Пловдив в едно купенце, ѝ поднесе любезно и с достойнство ръка. Г. Караславов, ОХ IV, 523. В купенцето влезе едър, червендалест свещеник с подстригана брада, огледа се за миг, .. и се намести между притеснените пътници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. В купенцето на „Запорожеца“ беше топло и задушно.