КУ̀ПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За облак — голям, съставен от струпани на куп по-малки. Над океана и особено над далечния невидим бряг през деня израстваха мощни, бели купести облаци — многоетажни, заобиколени със закръглени кули. Д. Богданов, ВТА, 33. Над връх „Ломницки щит“, до подножието на който се стига по въжена линия, пълзят купести облаци, между тях високо се синее небето без дъно. ВН, 1953, бр. 285, 4. Купеста облачност.