КУ̀ПЀЦ, мн. ку̀пцѝ, м. Диал. 1. Умал. от куп; малък куп, купче (Н. Геров, РБЯ II, 432).
2. Купен, купа, копа, купна. Подредихме снопите на купци.
КУПЀЦ, мн. купцѝ, м. Остар. и диал. 1. Търговец. Хората се измесиха така с животни и кола, че отдалече съвсем заприлича на новостъкмен панаир, където купци разтоварваха своите стоки. Ст. Загорчинов, ДП, 115. Когато идваха купци със стоки в дома на великия войвода, Мирослава избираше за себе си най-много и най-хубави вещи. Д. Талев, С П, 263. Купци от Визанс, от Персия и Арабия носеха коприна, кадифета, благовонни масла и мехлеми. М. Смилова, ДСВ, 37. От купците, които изкупуваха излишека от манастирските храни, набавях варива и брашно, не ставаше нужда да скитам по селата, нито в Търновград. Ем. Станев, А, 147. Я изкачи са, Радо ле, / на високите чардаци, / погледни доле низ поле, / да видиш Радо, да видиш, / идат ли купци за жито. Нар. пес., СбНУ II, 74.
2. Купувач. Ще чуеш гороломният вик на продавачите, които крещят:. . А купове купци се навъртат около тях, споглеждат се. Св. Миларов, СЦТ, 123. Имало един човек, селянин бил, па он продал си една нива на един друг селянин. Купецо отишел на нивата да я оре. Нар. прик., СбНУ III, 177. Продава се коня Пеливана, / .. / Продава го гръче анадолче, / никой му се купец не наима. Нар. пес., СбНУ VII, 32.