КУПЀЧКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Купешки. — Сега, сега кажете! обади се някой.А после обясненията. .. Без купечки думи, молим надигна се от ъгъла дядо Иван, оти ние сме прост народ и много не ги отбираме тия работи. Ив. Мартинов, М, 26. — Искаш ли да ти кажа една проста приказка, господин кмете? повдигна безцветните си очички старецът и го изгледа внимателно. —· Моля, селска, не купечка приказка, а? Г. Караславов, Избр. съч. V, 178-179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)