КУПЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е купен от пазар, не е домашно произведен. За пръв път носех купешки плат и това изведнъж ме направи много важен. К. Калчев, ПИЖ, 92. Митко беше отличен скиор. Неговите ски не бяха купешки — баща му ги направи саморъчно, ала все пак той летеше като хала с тях по стръмния Бакойски баир. М. Марчевски, МП, 174. Селяните пиеха предимно джанковица и не зачитаха твърде ликьорите и купешкото вино. Ем. Манов, ДСР, 306-307. Не струват купешките дървени и шарено обагрели зурнички и др. m., зачтото те са намазани с отровни бои. Лет., 1869, 101. Янка си двори метеше / с къса метла купешка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 221.
2. Чужд, чуждестранен. Купешки уж идеи, пък като че са добре усвоени. Т. Влайков, Съч. III, 34.
3. Прен. Превзет, неискрен, надут, неестествен. Той се приближи към годеницата ми с оная малко изкуствена, малко купешка, но съвсем влязла в характера му — матерна любезност. М. Кремен, РЯ, 592-593.
◊ Купешки думи (приказки). Разг. Ирон. 1. Превзети, надути думи, неподхождаши на лицето, което говори. Скоро Маршка му [на Петър] откри своята любов. „Аз те обичам лудо и страстно!“ — пишеше тя със силни и купешки думи. И. Петров, НЛ, 34. Какъв е този премрежен надменен поглед и тия купешки думи? К. Калчев, СТ, 118. 2. Непознати, обикн. чужди думи и термини в дадена област, които не са разбираеми, свойствени за езика на народа. Кметът ругаеше, попът заплаши с анатема, даскалът се качваше на маса в кръчмата и държеше речи с много купешки думи, които селяните не разбираха. Й. Вълчев, РЗ, 29.
— Друга (диал.) форма: купѐчки.
КУПЀШКИ нареч. Разг. Превзето, надуто. Учителката ни беше млада, нежна и хубава жена,. . Струваше ми се, че тя говори с нас някак превзето, купешки, не така, както ние. Мл. Исаев, Н, 17. — Ти какво си се опуйчила? .. — Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама на, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38.