КУПИДО̀Н м. Книж. 1. Само ед. Римско название на гръцкия бог на любовта Ерос. Даная обръща леко главата си за да избегне страстния му поглед, улисана в златните монети, които валят около нея и които два малки купидона събират долу под леглото. К. Величков, ПССъч. III, 206-207. Всеки се надява Купидон да го рани със стрелите си.

2. Изображение на този бог. От гоблените на стената ни гледаха усмихнати купидони.

— От лат. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)