КУПИДО̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Купидон или е свързан с Купидон; купидоновски, купидонски.
2. Поет. Любовен; купидоновски, купидонски. Първата любовна целувка. / Венец на купидоновата слава / и алфа на любовната поема, / тя мощ дари на този що я дава, / безсилие — на който я приема. К. Христов, ПБ, 13,◊ Купидонов лък; купидонова стрела. Поет. В литературата и изобразителното изкуство — символ на любовта. Последният [Маврото] бе най-новия и най-младия ловец в нашия край. Той еднакво вещо боравеше както с пушката в полето, така и с купидоновия лък в града. Н. Попфилипов, РЛ, 45.