КУПИДО̀НОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Купидонов, купидонски. Те [очите] поглеждат през тесния отвор на яшмака си от голям бял пешкир, като се обръщат на всеки миг, било да разменят някоя дума със съседките си, било да избегнат някой купидоновски поглед, стрелнат от някои деликанлии. Ив. Вазов, Съч. XVI, 53.