КУПЍЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. 1. Купена стока; покупка. То се пак ще се прекупува, без купило не ще се размине, ама да не е барем отсега. Т, Влайков, Съч. II, 74-75. Аз имам една градинка за пред хората, малка е, но много ражда. Досега не знаем какво е купило, стига ми житцето до жетва. А. Каралийчев, СР, 39.
2. Купуване. Дойде, да го речем, та се запродава некое парче нива или ливада, близо до нихната имовина, а дедо Дичо ще рече: „Какво мислиш, снахо Стано, да го купиме ли?“ .. „Колко за купило, ете, дал бог, па има със що.“ М. Георгиев, Избр. разк., 44. Вестник „Дунав“ догдето да обнародва един-два члена върху този предмет, от околните страни като дъжд захванаха да идат жалби за купилото на иглени пушки. ДЗ, 1868, бр. 30, 110. Тя [Саксония] направила на трилия 4-ий един контрат, за купило на животни. Дун., 1866, бр. 80, 2.
3. Колкото е купено на един път или до определен момент. Едно купило вълна. Δ С това купило само ще се оправим.
◊ На купило. Диал. С купуване. — Ще ходя, рекох, на София, на печал. .. — Има си там и самуни, и всичко, ама дава ли ти някой без пари. Никой нищо ти не дава — всичко е на купило. Ст. Даскалов, ПЯ, 69, Хората си имат добитък из двора, а у тях всичко било на купило. Ст, 1969, бр. 1199, 2. Ние ядем сичко на купило. СбНУ XIV, 204.