КУ̀ПИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от куп; голям куп. На горния край на двора, недалеч от къщата, пушете почерняло купище от кирпичи, недогорели греди, ситна, мека пепел от слама. Остро миришеше на изгоряло. Д. Талев, ГЧ, 357. На масата, .. се извисява клонеста инсталация, купище книги, мръсни чинии. Н. Русев, П, 106. Изправи се до купището дърва, избра едно осеново дръвце и се залови на работа. К. Петканов, БД, 45. Като погледнахме из прозореца на черковата видяхме едно купище от трупове половината изгорели. СП, 1876, бр. 6, 24. В миг къщурката прогнила, до основи се срутила. Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял в прах и с пот облян, злополучний Мързелан. Ас. Разцветников, ОНН, 37.
2. Остар. и диал. Торище, бунище, сметище. Ти си, казват, крил еди-кого си в двора си, . ., полицията го намери заровен в купището. Ив. Вазов, Съч. IX, 46. — Мамо, мамо, .. — говореше Донка, като дърпаше с едното ръче майка си за полата, а с другото сочеше към купището, дето петела и две кокошки ровеха боклука и кудкудякаха. Т. Влайков, Съч. II, 142. Тука от стотини години се е натрупало едно купище — трябва сега ний да се запретваме да го чистим. П. Тодоров, Събр. пр II, 396. Роди ма с късмет и фърли ма на купище. П. Р. Славейков, БП II, 100. Всеки петел на купището си пее. Погов.
◊ Перча се (големея се) като петел на купище. Разг. Много се надувам, перча, големея.