КУ̀ПКА ж. Диал. Умал. от купа3; малка купа, купичка, купица. След като привърши [Дамян] работата си, .., седна на трикракото столче до овесената купка и се усмихна на бялото зърно. К. Петканов, ДЧ, 6. Дърветата сред хорището бяха се стопили и пред очите на всички се озъби голяма купка жар. К. Петканов, ОБ, 199.