КУПЛЀТ м. 1. Литер. Няколко стиха от стихотворение, обикн. от три до осем, които образуват една цялост; строфа. По сила и по образност, тоя куплет не пада по-долу от другите, но технически той е неправилен във втория си и четвърти стих. Ив. Вазов, Съч. XIII, 64. Както първото стихотворение Вазов е разделял на три осмостишни куплета, така и от това той е образувал пет четиристишия. Г. Бакалов. Избр. пр, 567. Отегчен от грубостта на велможите, от сладникавите куплети на византийския поет, Боян излезе на терасата. М. Смилова, ДСВ, 55. Балада може да се пише и в стихове, и в проза. В стихове, тя може да има най-малко три куплета и едно обращение (във възклицание) с един рефрен. Т. Шишков, ТС (превод), 177.
2. Муз. Част от песен, която обикн. отговаря на строфа в стихотворение. Чудно високо издигаше гласа си певецът,. ., пак сваляше любовно-въздихателно и цялата дружина пригласяше на последния стих на куплета. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. Навела пак очи, .., Жела пееше сега оня куплет, в който отговаряше майката на овчаря и тълкуваше съня му. Й. Йовков, Ж 1945, 116. Щурецът, опиянен от радостните викове, подхвана последния куплет на песента. О. Василев, ДГ, 82. Майката продължи песента си на която Живко бе чул първия куплет. П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 6.
3. Муз. Само мн. Сатирични или шеговити песни и по-рядко стихотворения със злободневен текст, които се изпълняват на естрада или в цирк. Край масите на летния театър „Алхамбра“ бяха насядали любителите на кабаретните песни и игриви, двусмислени куплети. Д. Спространов, С, 340. Централно място, в репертоара на самодейната естрада заемат сатиричните сценки, куплети,.., написани предимно от самодейци. НК, 1958, бр. 34, 3.
— От фр. couplet.