КУ̀ПЛУНГ м. Техн. Съединителен елемент с определени по брой, място и форма щифтове или гнезда, който служи за свързване на машинни или технически елементи; съединение. Радиошкафът стерео „Мелодия-14“ има и грамофон за моно и стереофонични записи. Вградени са и куплунги за магнитофон, грамофон, външни акустични системи и антена. РД, 1970, бр. 350, 4. В стаята имаше куплунги, .., системи, термостати, модели на сърце. Б. Борисова, МИ, 26.
◊ Женски куплунг. Разг. Съединителен елемент с определени по брой, място и форма дупки, гнезда, в които се вкарват краищата на другия („мъжкия“) елемент. Мъжки куплунг. Разг. Съединителен елемент с определени по брой, място и форма краища, щифтове, които се вкарват в съответните гнезда на другия („женския“) елемент.
— Нем. Kuplung.