КУ̀ПНО нареч. Остар. и диал. Заедно, на едно място. Талантът на Будевска бе и дълбоко национален, както дълбоко национален бе и талантът на Кирков, Огнянов, Сарафов. Те и купно, и поотделно, бяха отражение на широтата на племенния ни дух. Ст. Грудев, АБ, 178-179. „Ваятел да бях като Базилия Бизантинец бих всякъл в мрамора знакове да помни всяко човешко око, че благодавец и злосторник купно погиват.“ Н. Райнов, КЦ,110. Ако предметът е обширен и многосложен, тогаз го разделят на части и описват сяка част отделно; тези части описания, купно зети, дават пълно и ясно понятие за цялото. Т. Шишков, ТС (превод), 135. Вечерта вечерят там и се веселят купно, па по вечерята отиват си у дома, а дохождат и утринта за ручек и за вечера. СбНУКШ ч.

III, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)