КУ̀ПОЛ м. 1. Покрив или част от покрив на сграда, обикн. църква, дворец, замък и под., с полусферична форма; кубе. Над всичките най-високо се издигаше ви могилата .., покритият с оловени листи купол на красивата църква Св. Възнесение със своята кула звънарница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 127. На североизток ослепително светеха златните куполи на църквата „Света София“. А. Дончев, СВС, 31-32. Тоя (храм) беше с два купола (кубета) и на две отделения направен, на певница cup. и на полунощница. Н. Рилски, ОМР, 24. Улиците му са тесни; къщите ниски и без ред построени; някои имат куполи. С. Бобчев, ПОС (превод), 209. Купол на цирк. ● Обр. През малкото открито прозорче на покрива над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди. Елин Пелин, Съч. II, 121. Новите керемидени покриви стърчаха мълчаливо под звездния купол. К. Калчев, ДНГ, 82.
2. Вътрешната страна на тази част, вдлъбнатата част на тавана, гледана отвътре; кубе, свод. През едни дълги и тъмни коридори стигнахме централната кръгла зала, над която се издига колосалният купол с изящно нарисуван плафон. Aл. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. Опелото беше дълго и през всичкото време Христакиев се отегчаваше в студения храм, чийто купол с цветни стъкла пронизваха коси слънчеви лъчи. Ем. Станев, ИК III, 104.
3. Повърхност на предмет, наподобяваща такъв свод. Къщите се криеха под черните куполи на смоквите. Й. Йовков, Разк. II, 14. Сивата лента на пътя се губеше в далечината между стройните зелени куполи на крайпътните дървета и разделяше ширналите се блокове на стопанството. Кр. Кръстев, К, 5. В небето белееха куполите на парашутите.
4. Воен. Горната сводеста част на танк, бронетранспортьор и др., на която са монтирани оптическите уреди, оръдието и люковете за влизане. Все по-често виждаме скелети от разрушени американски камиони и ръждясали куполи на повредени и изоставени танкове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 23. Куполът му се отвори и през капака скочиха зад танка само двама бойци. П. Вежинов, 34 Р, 155.
5. Горната част на планина или планински връх,. На запад се възправяше исполинският купол на Рила, потънала в снегове. Л. Стоянов, Б, 114. Вдясно от нея [Родопа] стърчат тъмните зъбери на Рила, а зад процепите им, понякога, прозрачен и чист, израства мраморния купол на Елтепе. Н. Тихолов, ДКД, 63. Планината издигаше своя тъмен купол и се очертаваше върху небето като овчарски калпак. Д. Спространов, С, 310.
— От ит. coupola през рус. купол.