КУ̀ПОЛА ж. Остар. Купол (в 1, 2 и З знач.). Споменах одеве мимоходом за новата черква. .. Зданието и, което е увенчано с пет куполи, .. е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. XV, 26. Чуха гласа на скрития в дърветата славей и видяха малката купола на старата баня. Д. Кисьов, Щ, 180. И над всичко — .. — се носеше като злокобен кикот ситният грак на дръзката картечница, заела удобна позиция в куполата на караджовската черква. С. Северняк, ОНК, 189. Взрив от ръкопляскания разтърсва куполата на цирка. ВН, 1960, бр. 2663, 4. Танкът летеше през широк, разграден двор, изровен целия от окопи, преплетени гъсто като мрежата на паяк. В тоя момент някой почука по капака на куполата [на танка]. Ив. Мартинов, ДТ, 175. ● Обр. На черното лунно небе огромният диск на Земята не изгрява и не залязва. Той виси неподвижно на небесния свод, без да взима участие в движението на звездната купола. ВН, 1959, бр. 2512, 4.
— От ит. coupola.