КУ̀ПОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За сграда, постройка и под. — който е с купол. В живописно безредие — .. се възвисяват и пресичат силуетите на най-внушителните куполни сгради на града — храмовете и дворците. П. Мирчев, К, 7. Започнаха да зидат гробницата. Изградиха и преддверие, коридор и куполно помещение. Е. Йончева, ЗГ, 11. Самата постройка принадлежи към типа на така наречените кръстовидни куполни черкви, които намират широко разпространение по нашите земи още рано след XI век. Р, 1926, бр. 250, 3.
2. Рядко. Куполовиден, куполообразен; сводест, куполест. Захождащото слънце прилича на гигантски скъпоценен камък, затъкнат върху аленозелена куполна корона. С. Северняк, ОНК, 256.