КУПО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с купон1 (в 1 знач.). Нищо не бяха сложили в уста. Къде в тия купонни времена можеш да намериш нещичко, дори залче хляб, освен на черно с много пари. Б. Болгар, Б, 37. Навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара, купонните дажби се намаляваха непрекъснато. Д. Ангелов, ЖС, 141. Времето е купонно, хлябът е кът, всяка сутрин жената требе да тича в комисарството, за да отчита брашното с купоните. Й. Радичков, ББ, 66.

Купонна система. Икономическа система за предлагане и купуване на дефицитни храни и на облекло срещу купони1 (в 1 знач.). Наближаваше краят на 1947 година .. отмени се купонната система на снабдяване и бе извършена парична реформа. Ем. Манов, ДСР, 425.


Източник: Речник на българския език (онлайн)