КУПО̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от купон1 (в 1 знач.). През следващите дни ми дадоха купончета за хляб, захар и мазнини. М. Гръбчева, ВИН, 104. Отдавна минаха онези времена, когато рафтовете на магазините в столицата бяха празни и за да се получи една мъжка фланелка или пък дамски комбинезон трябваше да се отреже купон-че. ВН, 1959, бр. 2533, 2.
КУПО̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Жарг. Умал. от купон2; малък купон2. Утре Коста ни кани на купонче — ще бъдем само ние, те с Мара и Гошо.