КУРИЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до куриер, който е с вързан с куриер. На улицата ме смееше да излезе, защото някога сам беше изпитвал оная куриерска неволя — да среща питащи очи на хора, за които не носи писмо. Л. Михайлова, Ж, 125. Дойде ли време [за въстание], първата работа ще бъде да се пресекат телеграфите, да се запушат пощенските и куриерските пътища. Г. Караиванов, ЮМ, 30. Когато му [ на Юрий] подариха велосипеда, възложиха му куриерската работа между обоза и бойната част. Вл. Полянов, ПП, 164. Куриерска служба.
2. За влак, кон и под. — който се използва от куриер, служи на куриер. Аз казах сбогом на гостолюбивата Одеса и куриерският влак ме понесе на север. Ив. Вазов, Съч. XVI, 125. Отишъл с куриерски коне.. през Венгрия и Германия, за в Швеция. Г. Йошев, КВИ (превод), 302.
3. Рядко. За гълъб — който се използва като куриер. Децата обучават куриерски гълъби.