КУРИОЗИТЀТ м. Остар. 1. Куриоз (в 1 знач.). Инспекцията се натъква на куриозите ти: една учителка се е посочила на възраст 38 год., а с прослужни и 23 действителни години! Борба, 1927, бр. 1896, 2. Все пак обаче тази литература [която влага нови идеи в стари форми] не може да се издигне по-високо от това — да бъде една литература от куриозитети, от дребни скици, орнаменти и често от творчески капризи и превземки. Б. Ангелов, ЛС, 245.
2. Предмет или произведение с ниска художествена стойност. Той [Айвазиян] има цял музеи от български куриозитети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 44. Ето защо; .., аз резко се отзовавам за писмените куриозитети, които сополиви литератори трупат на българския книжовен пазар. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 314.
— От фр. curiosité.