КУРИО̀ЗНО нареч. 1. Необичайно, неестествено, необикновено. Все пак звучи твърде куриозно неговият разказ, че Юлий Цезар, преди да стъпи на британския бряг, го разглеждал и изучавал от галийския бряг с помощта на телескоп! М. Калинков, ГГ, 25. Белите мечки тук [В зоопарка] редовно се размножават, но колкото и куриозно да звучи, новороденото не може да се отгледа, ако в помещението няма температура 24°, такава, каквато е и в снежната им бърлога. ВН, 1959, бр. 2559, 4.

2. Безсмислено, абсурдно. Борецът срещу безидейността твърде леко смесва кухото декларативно стихосъчинителство с ярката гражданска поезия. И очевидно до нищо пътно не може да доведе неговата борба, щом се води от такива куриозно объркани позиции. ЛФ, 1956, бр. 2, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)