КУ̀РКА1 ж. Диал. Пуйка. Ако убиехме някоя дива курка (мисирка), някой див гълъб, някой фазан, накачахме го пред заградения плет. Д. Попов, СбPC (превод), 89. Мечката не спи; но тя гледа с отворени очи курките де отиват, за да ги вкара ни пътя им. M 1857, 27. — В Прайско и Немско сякоги имахме няколко курки или пуйки и пиленце. Хр. Драганович, НБ (превод), 65.
КУ̀РКА2 ж. Диал. Хурка. Юнак мома не послуша, / йем отиде довечера, / довечера, на вечера, / шамшир порти запонати със две курки роговачки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 128.