КУРКО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. Пуяк. От началото разговорът .. се въртеше около лютевината и нелютевината на пиперките, после се завъртя около кокошите болести в селото, .., че закланият за гостите куркой бил малко мършавичък, та нека простят. Ст. Заимов, Μ Ι, 33. Дълбочани.. пи изпреварват и с един куркой (мисир) в ръка, подарък на поп Стояна, изпросват ме от него, вземат и ме завеждат в селото си за даскал. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 549.


Източник: Речник на българския език (онлайн)