КУРНА̀З неизм. прил. Разг. Смел, дързък, решителен, наперен; курназлия. — Вие какво искате — да падна в краката ви, да хленча за милост? — Виждал съм и по-курназ от теб, а сетне омекват като памук. В. Нешков, Н, 393-394. —Друг път арестуван ли си? — попита той [Гешев] .. — Арестуван съм случайно — отвърна Тодор. — Я виж, дребен като пале, пък. . курназ. . К. Константинов, НДД, 50-51. Килна чалма над чело — да изглежда по-курназ. —Ей, яху!—рече. —Кой дявол те докара днес да ни разтуриш сеира? В. Мутафчиева, ЛСВ 1,134. — Абе бай Гроздане,.. Да ne стане сетне тъй, че да съжаляваш, ей! Хубаво си сметни сметката! — Смятай си ти твойта сметка, а пък за мойта грижа не бери! — Курназ съм и аз, че съм на власт. Н. Хайтов, ДР, 134.
— От перс. през тур. kurnaz.
КУРНА̀З нареч. Разг. Смело, дръзко, решително, наперено.