КУРНАЗЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. 1. Излишно, ненужно хвалене, перчене или противопоставяне пред някого или с нещо, обикн. от инат. — Предпочитам да си остана между другите .. — Ако е само от курназлък или просто тъй — от чист идеализъм — ще ти кажа направо, че е глупаво. П. Вежинов, ЗНН, 28. „Така, така — беше кимнал светлият човек. — Ясно, ама за кого е това писмо, Павльо ефенди? На княз така не се пише!“ „Той, Павлю, инак не може — казваше Исмаил ага. — И точно в това ще бъде помощта: твоята блага мъдрост да попие в курназлъка му, да го направи мек, дъхав.“ Г. Стоев, 3, 38. То колко ти е до село, ама за курназлък, качи коня с белите копитца и жълтото седло и срещата готова. Ст. Даскалов, СД, 242.
2. Само мн. Буйни, луди, обикн. младежки постъпки; щуротии. Двамата са вършили много „курназлъци“. Прехвърляли са се през огради по време на мачове, замеряли са улични лампи с ластици. Б. Болгар, Б, 223.
◊ Продавам курназлък (курназлъци). Разг. Неодобр. Върша нещо, за да се покажа пред другите като смел, силен. Ако ние сме взели властта да продаваме курназлък, това значи, че още не сме дорасли до нея. В. Нешков, Н, 19. — Курназлъци ще ми продава. Ще види той как ще го изпотя на нивата — заканваше му се Влади и гледаше якия му мускулест врат. М. Яворски, ХСП, 33.
— От тур. kurnazlik 'хитрост, лукавство'.