КУРО̀РТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до курорт. Сега плавахме покрай десния бряг, все така зелен и горист, целият осеян с курортни селища, с плажове с малки кейове за яхти и платноходки. П. Beжинов, ДМ, 28. През един слънчев предиобед се явихме в Банки, кривнахме от шосето преди да се влезе в курортното селище и се спряхме пред неизмазана двуетажна сграда на полегат тия и гол северен склон. Г. Караславов, БП, 324. Разположено на едно възвишение, .., това селце бе за нас като курортен парк, който никога не искахме да напуснем. Д. Калфов ПЮН, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)