КУРСЍВ, мн. няма, м. 1. Печат. Вид полегат полуръкописен печатарски шрифт. На другия ден в началото на хрониката е поместено с курсив: „Александър П. Малинов, бившият м-р председател, започна отново да упражнява адвокатската си професия!“ М. Кремен, РЯ, 441. В копието от настоящия протокол. . предложението, турено в курсив, е изхвърлено. З. Стоянов, ЗБВ I, 440.
2. Дума или израз в текст, набрани с такъв шрифт, за да се обърне внимание, за да се подчертае нещо. На няколко места в текста беше отбелязано к. м. (курсивът е мой).
3. Палеогр. В Античността, Средновековието и Ренесанса — вид писмо, използвано в ежедневната практика, което се отличава с по-голяма бързина при изписването, свързване на отделните букви и употреба на голям брой лигатури и други тахиграфски знаци; скоропис. Гръцки курсив.
— От фр. cursive или нем. Kursiv.