КУ̀РТЕ, мн. -та, ср. Диал. Малка стаичка, обикн. в селска къща, която служи за дневна. Стаичката бе разкривена, сякаш смазана, с почернял от времето таван и с несъразмерно голяма за нея варосана печка. . На такива стаички някога казваха куртета. Те напомнят монашески килии. Ем. Станев, ИК I и II, 43. В неделя, когато се върна Ганчо от селската черква, завари в куртето трима фустанлии, с фесове, .., по 30—35 години на възраст. Ц. Гинчев, ГК, 336.
— От рум. curte.