КУРТИЗА̀НИН, мн. куртиза̀ни, м. Остар. Книж. Дворцов ласкател. Дебнат да се докопат до място сред фаворитите и куртизаните на султана. П. Мирчев, Е, 196. Особено голяма роля играха тук дворците c техните образовани куртизани и куртизанки, с академиите, публичните диспути и т. н. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 167. Фантазията на тези господари — да заместят със своите собствени имена имената на божествата (в месеците) — са извърши тутакси; защото цар без любимци и куртизани не е бивал в него време. Ч, 1875, кн. 11, 526. Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци, .., разкошните аитишамбри са изпълнени с куртизани. БД, 1909, бр. 3, 2. // Разш. Ласкател, угодник. Той се задоволяваше мирно с това второ място [в семейството] и беше на майка си и сестра си повече куртизанин, отколкото син и брат. Б. Горанов, ЖГС (превод), 87.
— От фр. courtisan.