КУРТОА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Външно, неискрено любезен, вежлив, учтив, галантен. Това си е формен разпит, енергичен и изчерпателен, и човекът зад бюрото не проявява особено старание да му придаде по-куртоазен вид. Б. Райнов, НН, 335. Докато куртоазният диалог продължаваше, един пате се приближи до краля и му доложи тихо за пристигането на философа. Сл. Боянов, СК, 132. Тяхната визита беше чисто куртоазна. Д. Казасов, ВП, 481.
◊ Куртоазна литература. Лит. Западноевропейската средновековна литература, която възпява рицарските подвизи, чест, любов и пр.