КУРТОА̀ЗИЯ, мн. няма, ж. Книж. Израз обикн. на неискрено внимание, уважение, почит към някого Нито в един възглас, нито в едно ръкопляскане, нито в една усмивка нямаше фалш, благоприличие, куртоазия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 307.
◊ От куртоазия. Книж. За нещо, което се извършва без желание, насила или привидно, само за спазване на приличие. Декламаторът бил възторжено аплодиран и извикан на бис. .. От куртоазия бил принуден да ръкопляска и Фердинанд Ив. Богданов, СП, 143.
— От фр. courtoisie.