КУРТУЛЍСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от куртулисвам и от куртулисвам се; избавяне, спасение, куртулия, куртулуш. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! .. — Адаш, куртулисване от тая работа няма! .. Пусни, викам, брадвата и си гледай работата. Н. Хайтов, ДР, 8.