КУРУЛТА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. У монголските и тюркските народи — събрание, съвет. Заптието спомена за някакъв курултай и набърка името на Гоце! П. Япов, ГД, 265.

— От тюрк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)