КУРШУ̀МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Куршумен. „Идете и търсете двете половинки на куршума в крушата.“ .. Куршумовите половини тръгнаха от ръка в ръка и всеки ги гледаше, разгледваше и се чудеше. Ц. Гинчев, ГК, 190-191. Мома ма надвила, / та ма е ранила / седемдесе рани, / рани куршумови, / още седемдесе, / сас нож прободени. Нар. пес., СбНУ XXXI, 165.