КУРШУ̀МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от куршум; малък, дребен куршум. Високо се губеше синият простор на есенното небе, където невидимо съскаха безчет оловни куршумчета и .. плющяха шрапнели и гранати. Вл. Мусаков, СбЗР, 440. Зиме йе / Стара планина / пълна с юнаци — / под сяко дърво и юнак, / в сяка долина по байряк; / на сяко клонче и пухче, / на сяко листо куршумче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 35.