КУ̀РЯК, мн.-ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Скопен петел; курец.

2. Мъж, който е импотентен.

— От Н. Геров, Речник ни блъгарский язик, 1879.


Източник: Речник на българския език (онлайн)