КУС, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е без или е с къса опашка. И нека си хване / ей кусото пиле соколово. Π. П. Славейков, Събр. съч, IV, 75. Никой нема да се найеме / со дедото да се боре; / нейемело се кусо петле. Нар. пес., СбБрМ, 370.
2. Нисък, къс (Ст. Младенов, БТР).
3. . Като същ. кусо ср. Животно, което е с отрязана, куса опашка (Ст. Младенов, БТР).