КУ̀САМ, -аш, мин, св. -ах, несв., прех. Диал. 1. Сърбам, ям течна храна с лъжица. Ядат си хубаво, а такива като нас нека нагъват постния качамак, нека кусат чорба от киселец. Кр. Григоров, ТГ, 86. Бъркаха с дървени лъжици в тумбести негледжосани грънци, кусаха рядко кисело мляко. Цв. Ангелов, ЧД, 145.
2. Вземам малко от храна или питие, обикн. за да го опитам, да го вкуся. Пещта няма да отваряш, няма да опитваш, .. — Как ще я [телешката глава] опека, без да кусам. Г. Краев, Ст 1965, бр. 1008, 1. „А пък супата, казвам, ако разрешите да доложа..“ „Какво ще ми долагаш. .. нали я кусах .. помия!“ П. Незнакомов, БЧ, 25-26. — Бате Пенчьо, я кусай нашата пръщиненка, вчера я уварих, ти пак, като стар кръчмар, разбираш от ракия, виж я анасона ѝ на карар ли е? Ил. Блъсков, ПБ III, 23. кусам се страд. Чорбестите гозби се сипуват в паница и се кусат с лъжица. СбНУ XLII, 49.
◊ Каквото съм надробил, това ще кусам. Диал. Търпя, понасям неприятности, за които сам съм причина. — Хак ви е — злорадствуваше Къньо Бесарабски, .. Кусайте каквото сте си надробили. А. Гуляшки, МТС, 199.