КУТСУ̀ЗИН, мн. кутсу̀зи, м. Разг. Кутсуз човек; кутсуз, кутсузлия. По-голям кутсузин от него не знам — все ще му се случи нещо, като тръгне с колата — я гума ще пукне, я ще я чукне.
— Друга форма: к у ц у̀ з и н.
