КУ̀ТУЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кутул. — Председател, а! намига злобно той и оглежда стария си чирак като джамбазин, га купува кутулест вол. В. Ченков, ЗХ, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)