КУТУ̀П неизм. прил. Диал. За сечиво — който е изхабен, който е тъп и не реже. Всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож — безвредно, защото ножът му е кутуп. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 271-272.
— От араб. през тур. kutup 'полюс'.
