КУ̀ТУРИЦА нареч. Диал. 1. Всичко вкупом, взето заедно, изцяло. Достатъчно е само да се отбележат претенциите на предприемачите, които възлизат на милиони, макар линиите да са дадени кутурица. Пряп., 1903, бр. 87, 4.
2. Прен. Обикн. с предл. на. Без план и обмисляне; наслуки, небрежно, гьотере. Нейде, дето може, задружно работим, като сега коситбата. На, вчера с Колчо зехме на кутурица една ливада. Т. Влайков, БСК II, 181. Залязохме в селото и ей така на кутурица, .., уловихме една улица. РН, 1910, кн. 8-9, 217. — Ами че то, може ли тъй да се приказва на кутурица за другаря Раденко? Значи на кого каквото му дойде на езика може да отиде и да го изхрани върху когото си иска. Б. Обретенов, С, 126.
— От араб. през тур. kutur 'диагонал'.