КУ̀ФАРИЩЕ, мн, -а, ср. Разг. Увел. от куфар. Взех ѝ куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това куфарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец? Чудомир, Избр. пр, 188.