КУХ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с празна, неуплътнена вътрешност. На едно място беше паднала стара върба и в кухата ѝ коруба имаше пчелен кошер. Ст. Загорчинов, ДП, 201. В двора над къщния покрив дремеше с разперени клони стара круша с кух дънер. А. Каралийчев, ТР, 13. — Виждаш ли това голямо дърво? .. То е съвсем кухо отвътре. Ако се изкачиш на върха му, ще видиш една дупка, по която можеш да се спуснеш надолу до самите корени. Св. Минков, СЦ (превод), 29. // Който не съдържа нищо, не е зает, не е запълнен с материал или с предмети; празен. А какво можеше да се говори, когато около тебе седяха и мълчаха мъртъвците и те гледаха с кухите си очи. А. Дончев, ВР, 154. На източната страна на града тогава имаше турска махала с голяма джамия, .. В тая махала през времето на голямата чума не остана жив човек, остана да стърчи само джамията, заключена и с кухи прозорци. Д. Талев, ЖС, 118.
2. Прен. Който е лишен от съдържание; празен, безсмислен, лекомислен. „А аз нищо не бях преживял — .. Кух живот, пълен с леки удоволствия, които чезнат в паметта като сапунени мехури.“ Д. Немиров, Др, 66. Ангел е от тия мъже, дето няма така лесно да остареят. Ти можеш ли да сравниш неговия дълбок вътрешен пламък с кухото перчене на някои твои връстници! Ст. Даскалов, СЛ, 188. Какъв стил имаха тия ежедневници! Словната нищета, кухото празнодумство, .. беше ярък израз на лошия вкус .. на дописниците им. М. Кремен, РЯ, 216-217.
3. Прен. За звук, шум и под. — който е приглушен, тъп. Из манастирските дворове се разнесоха честите и кухи удари на дървеното клепало. Г. Караславов, С, 77. Някъде далече, .., се дочуваше едва-едва кухото чаткане на пишещата машина. П. Вежинов, НС, 187. След като прегледа всичко в двете стаи . ., той почна да чука по стените и пода, дано открие някакво кухо звучене, някакво указание за скрито помещение или за скривалище. П. Вежинов, ЗЧР, 71.
◊ Главата (кратуната) ми е куха. Разг. Пренебр. Глупав съм, глупак съм.
— От гр. κοῦφος. — Друга (диал.) форма: куф.