КУХА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Готварски. Готвач чуждестранец, разбира добре кухарско изкуство. Добри свидетелства от разни ресторанти и консулства. Предпочита частен дом или някоя гостилница. У, 1911, бр. 217, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)