КУ̀ХНИЧКА ж. Умал. от кухня. През антрето се виждаше малка кухничка с умивалник и газена печка. Ал. Бабек, МЕ, 83. В лятната кухничка стопанката миеше лениво съдове. Й. Попов, СбХС, 194.
— Друга (простонар.) форма: ку̀фничка.
КУ̀ХНИЧКА ж. Умал. от кухня (в 1 знач.); малка кухня. Жена ми току-що се беше завърнала от пазара и бързаше да приготви обеда, сложила на масата в кухничката грозде и някакво парче месо. К. Калчев, СР, 14. — Нали казваше, че се страхуваш от него? — Казвах! — троснато рече Спасов и като стана, нервно почна да се разхожда из тясната кухничка. М. Марчевски, П, 276.