КУ̀ХНЯ ж. 1. Стая, помещение, предназначено за готвене на храна. Първите си литературни трудове пишех в кухнята. На същата маса, .., домакинята — едра, пъргава жена, белеше картофи, кълцаше лук и режеше домати за яденето. А. Каралийчев, С, 202. Те тичаха от портата до кухнята, където майка им приготвяше последните ястия за гощавката на гостенката. В. Геновска, СГ, 167. — Добра квартира ти дали другарите — каза той,. . — Стая, кухня, даже и антре. М. Марчевски, П. 152. Зимна кухня. Лятна кухня. // В съчет. с обществен. Специално заведение със същото предназначение за нуждите на широк кръг хора. Обществените кухни са нова форма за задоволяване всекидневните потребности на трудещите се. ВН, 1960, бр. 2659, 2.
2. Със съгл. опред. Специално заведение за приготовляване само на някои видове храни. — Тук се почива превъзходно, госпожо! Нали знаете, диетичната кухня е много добра, условията за почивка са идеални! Н. Каралиева, Н, 105. Сестра М. Чакрина от детската кухня пък ще обучи две патронажни сестри от кв. „Факултета“ да приготовляват детски храни. ВН, 1962, бр. 3293, 2. Значително беше увеличен броят на заведенията за опазване здравето на майките и децата — женски и детски консултации, .. млечни кухни и др. 3, 1969, кн. 1, 3. За птиците и свинете нашата фуражна кухня приготвя специално „меню“ — специални силажи. Т. Дарджонов, МПЖ, 42,3. Със съгл. опред. Столова, трапезария. — Защо да се махам?! Ще ме изядеш ли?! Офицерската кухня не ти ли стига? Д. Калфов, ПЮН, 150.
4. Събир. Ястията, които се готвят от някого или някъде. Подозрително ѝ ce види и моето въздържание да кусна от кухнята ѝ. Ив. Вазов, Съч. XII, 80. Отиде да вечеря в ресторанта, който се славеше с най-добрата кухня в София. Хапна и пийна по мярка, колкото да се почувствува най-добре. Т. Харманджиев, Р, 127. Преди още Раковски да отговори, Манаки шумно прие поканата. — Уверявам ви — смееше се той, — кирия Мария има чудесна кухня! Да, у нея човек може да намери всичко! И той започна да изрежда гозбите на кирия Мария. Ст. Дичев, ЗС, 290. // Ястия, характерни за някой народ по приготовление и подбор. Виж, във Франция кухнята им е малко източна, има нещо общо с нашата. Н. Каралиева, Н, 55. Въпреки че съм свикнал с всичките подправки на ориенталската кухня, блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни. Кр. Белев, 3, 30. Ще се изследва по останали паметници и документи кухнята на древния свят — Египет, Вавилон, Китай, , . , за да се разбере смисълът на различните кухни и кухненска преработка. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 236.
5. Прен. Разг. Тънкостите, подробностите при приготвяне, изработване на нещо или при упражняване на някакъв занаят, професия. Груйо постепенно ме въвежда в кухнята на трикратния шампион хвъргач на диск Ал. Ортър. Л. Стефанова, ВМД, 102.
◊ Походна кухня (съкр. кухня). Съвкупност от кухненски прибори, уреди и съдове, които са преносими заедно и служат за приготовляване на храна на всяко място. На Самоводския пазар задимяха походни кухни, варяха тлъста войнишка чорба и беднотията от Варуша тичаше обед и вечер с канчета и паници. Ем. Станев, ТЦ, 126. Кухните и патронните сандъци са натоварени на конете. Й. Йовков, Разк. I, 69. След дружините громоляха коли, .., с железни обръчи на колелата, .. После идеха дългоцевите дивизионни топове, .., тежките минохвъргачки, походните кухни. Ем. Манов, ДСР, 6.
— От лат. coquina през рус. кухня или нем. Kuchina. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии... (превод), 1857. — Друга (простонар.) форма: ку̀фня.