КУ̀ЦИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от куц; малко, в известна степен куц. — То е лесно да се оре, по с Какво да го сеем — обади се куцичкият Димитър. Кр. Григоров, Н, 26. Леля Стояла u купичката кака Цанка ме посрещат тъй топло, тъй сърдечно, че душата ми тръпне от драгост! Т. Влайков, Пр I, 253.