КУ̀ЦЛЬО, мн. -вци, м. Разг. Мъж, който куца. Славка пристъпи, хвана Арисиян за яката и го разтърси. — Славка, ама какво? .. — питаше изненаданият Арисиян. .. — Ти, куцльо такъв, защо ме правиш за резил — удари тя Арисиян, Ст. Мокрев, ПСН, 48. В очите на оная кучка бе видял същата неукротима омраза, както в тоя куцльо, и душата му отвърна със също такава сляпа ненавист. Ем. Станев, ИК III, 260.